Ива Иватта

Отче наш, Който си на небесата! – Едно е обет, а друго – молитва. Обетът е дадено на Бога обещание, например когато някой обещае да се въздържа от вино или от нещо друго, да пости определено време или да даде нещо заради Бога и прочее, а молитвата е молба за някакви блага. Думата Отче ти показва с какви блага си се удостоил, ставайки син Божий. А с думите: Който си на небесата, ти е показал твоето небесно отечество и твоя бащин дом: затова ако искаш да имаш Бога за свой баща, гледай към небето, а не към земята, като безсловесните. Ти не казваш: Отче мой, а Отче наш, защото трябва да гледаш на всички като на братя, деца на един Баща.

Да се свети Твоето име – тоест направи ни свети, за да се прославя Твоето име. Защото, както заради моите лоши дела Бог се хули, така за добрите ми дела се свети, тоест прославя се като Свят.

Да дойде Твоето царство – тоест второто пришествие: защото човек със спокойна съвест смело се моли за идването на възкресението и съда.

Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята – както ангелите, казва, изпълняват Твоята воля, така дай и на нас да я изпълняваме.

Насъщния ни хляб дай ни днес – Насъщен нарича този хляб, който е достатъчен за запазването на нашето естество в сила. А с думата днес се отхвърля грижата за утрешния ден. И Тялото Христово е насъщен хляб, за неосъдното причастяване с който трябва да се молим.

И прости нам дълговете ни, както и ние прощаваме на длъжниците си – Тъй като ние грешим и след кръщението, Той заповядва да се молим да прости греховете ни, да ни ги прости така, както и ние прощаваме на другите. Защото, ако ние сме злопаметни, Той не ни прощава. Бог ни дава за пример Себе Си, защото, както ние постъпваме с другите, така ще постъпи и Той с нас.

И не въведи нас в изкушение – Ние сме слаби хора, затова не трябва да се въвличаме в изкушения, но ако сме паднали в изкушение, трябва да се молим то да не ни погълне и Бог да ни даде помощ и търпение. Защото само този, който е победен, се въвлича в бездната на изкушението, а който е паднал в изкушение и го е победил, е достоен за венци и слава.

Но избави ни от лукавия – Не е казал: от лукавите хора, защото не те ни правят зло, но лукавият ги подбужда към това, и прави зло и на нас, и на тях. Затова не хората, а злите духове трябва да ненавиждаме и проклинаме.

Защото Твое е царството, и силата, и славата вовеки. Амин – Тук ни ободрява: защото, ако нашият Отец е Цар, силен и славен, то при твърда вяра ние несъмнено ще победим лукавия, и впоследствие ще се прославим, тоест когато Той въздаде на всички според делата.