Когато човек чете последващите редове може да добие представа каква ужасна трагедия за българите е било да приемат Ньойския договор!
... "И множеството почна да се източва по улица "Раковски" към центъра на града като река, напълнила улицата от сграда до сграда. Пееха се песни. Надаваха се викове "Долу Ньой". Огромна река от хора се спуска към Земеделската банка и неочаквано спря пред дома на Иван Вазов.
Тук сякаш поривът и българският инстинкт се избистриха. Очите бяха приковани към балкончето на Вазовата къща...
Дядо Вазов се показа. Със сълзи на очи народният поет вдигна ръка. Даваше знак, че иска да говори. Настъпи гробна тишина. И стана нещо неизказано, вълнуващо. Дядо Вазов се улови за перваза на прозореца, наклони глава към рамките му и захлипа. Раменете му се разтърсиха. Тогава хилядният народ коленичи пред него на улицата. Всички плачеха. Все така, на колене, множеството запя..
"Покойници, вий в други полк минахте де няма отпуск, ни зов за борба..."
Снимка: Протест срещу Ньойският мирен договор, София, 1929 г.
За всички герои, загинали във войните за национално обединение, дълбок Поклон!
t.me/bulgargoyims
