Наистина ми се случи едно от нещата, за които не съм вярвал, че ще ми се случат в живота – да преживея визуално „Сто години самота“. Да се срещна с тези хора, с които се запознах преди повече от 30 години, да ги видя в още по-добър вариант, отколкото съм си ги представял, да ги преживея отново и накрая да ги изпратя. Затова наистина щастието ми е пълно.
Обръщам се към всички, които обичат магическия реализъм. Искам да напомня, че както „Сто години самота“ е вдъхновена от „Педро Парамо“, така „Къщата на духовете“ е вдъхновена от „Сто години самота“. Тези три книги са изключително свързани.
Още по-хубавото е, че и трите вече имат екранизации. Горещо ги препоръчвам и много бих се радвал да чуя мненията на тези, които вече са ги гледали.
